Либерализъм

Либерализмът е концепция и политическа традиция, също философия и течение, което се ангажира със свободата като основна политическа ценност. Основна загриженост за либерализма са личната свобода и социален прогрес. Либералното управление означава социум, в който има свобода на мисълта, свободно обменяне на идеи, пазарна икономика, поддържаща частното производство и предприемачество, прозрачност на управлението, също ограничения върху властта на църквата и тези на правителството. Защитени и подкрепени са равните права на глас, откритите и честни избори, равното право на участие и успех. Либерализмът доразвива принципите на демокрацията и демократизма. Либерализмът има своите корени в Западното Просвещение, но днес терминът обозначава едно наистина голямо поле и разнообразие на политическата мисъл. Понятието “либерализъм” произлиза от латински и означава свобода Либерализмът представлява система от идеи, в центъра на които е поставен индивидът с неговите три основни права – на живот, собственост и свобода. На тази основа се развива цялата либерална доктрина, в основни ценности на която се превръщат толерантността, правото на собственост и религиозната търпимост. Те стават базисни и за обществения договор, който легитимира съществуването на държавата, но от друга страна дават възможност на индивидите да го нарушат, в случай, че правата им бъдат потъпкани. Един от „бащите на либерализма“ е Джон Лок. Неговата политическа мисъл тръгва от естественото състояние на хората – да живеят свободно, без да се подчиняват на ничия власт и закони освен природните. Естественият закон защитава индивидите, свободата и собствеността им. С появата на бедността и богатството се появява разделение между хората, а с тях и чувства като алчност и завист. Естественият закон не може да предпази индивидите от тях и съответно от злонамерените действия на другите. Тук се появява необходимостта от сключване на обществен договор, от създаването на държава, която да следи за спазването на естествени закон и да защитава основните права на гражданите си. Индивидите се отказват от правото си сами да се управляват и да си бъдат съдници в замяна на защитата от страна на държавата на свободата, собствеността и живота им. Възможностите за намесата на държавата в делата и живота на индивидите са строго ограничени. По този начин от самото начало се определят функциите на управляващите – да защитават, не да властват, да бъдат съдници само на действия, които застрашават живота, собствеността или свободата, но не и на индивидуалния начин на живот на хората, на убежденията или вярата им. Държавата трябва да пази, а не да ограничава човешките права. В либерализма се открива и идеята за равенството, не като икономическо и имуществено равенство постигнато чрез преразпределение на благата и липса на частна собственост. Това е равенство на самите индивидите, на техните права, на техния микросвят от традиции, вярвания и стремежи. Тук се крие и уникалността на либерализма. Всеки човек притежава своята индивидуалност, която се проектира върху трите основни права – свобода, собственост и живот. Човекът не може да бъде съден или преследван заради расата, религията или пола си. Напротив тези индивидуални черти са част от свободата и живота и трябва да бъдат защитавани. През следващите десетилетия либерализмът търпи промени и влияния, претърпява крах след Първата световна война, но първичните му идеи го връщат на политическата сцена, като система от идеи, която защитава всеки индивид и правото му на свободен живот. Либерализмът освен като политическа идеология се развива и като икономическа система от ценности и принципи, основана на частната собственост и свободната търговия. Икономическият либерализъм се противопоставя на меркантилизма и застъпва необходимостта от премахване на държавните ограничения върху пазарите. Според Адам Смит, намесата на държавата в икономиката и ограничаването на частната инициатива пречат на икономическия и културния прогрес на обществото. “Безпрепятственото следване на индивидуалния интерес при конкурентни условия може … да създаде хармонично обществено устройство, в което благата от икономическия растеж и производителността … ще бъдат най-широко разпределени в цялото общество”. Има още една важна особеност на доктрината за икономическия либерализъм. В своите трудове Адам Смит застъпва идеята за необходимостта правителството да обезпечава образованието, за да могат бедните и необразованите да имат шанс за реализация в икономическата и политическата сфера. Тези превантивни мерки няма да премахнат различията в имущественото състояние, но ще дадат възможност за подобряване на социалното им положение, за увеличаване на производството и подобряване на качеството на труда. А това ще направи хората по-конкурентно способни в средата на свободната търговия, съответно и държавата на сцената на международната търговия. Либерализмът е в основата на идеята, че ако хората и съответно държавите търгуват, няма да воюват. Търговията ги обвързва, защото преследват индивидуалните си интереси, които целят материално благосъстояние, докато една война почти винаги носи след себе разруха. Важно е да се отбележи, че тази формула “мир посредством търговия” функционира само ако всички участници споделят идеите на либерализма като политическа и икономическа система от ценности. В противен случай, търговията създава условия за забогатяването на едни държави и обедняването на други, което би могло да доведе до конфликти, които предшестват бъдещи войни. Трябва да се има предвид, че през вековете търговията е била единственият начин да се проникне отвъд границите на много държави и империи, да се обменят идеи и културни влияния, да се разберат традициите и ценностите. Това взаимно опознаване поражда толерантност и разбиране както между индивидите, така и между държавните обединения. Правата и ценностите на либерализма днес са залегнали като основа на либералните демокрации, които защитават свободата на индивида и на обществата от своеволията на други индивиди и държави.

Етимология

Думата "либерален" произхожда ог латинското liber ("свободен"), от което терминът на английски език за свобода например "liberty" идва също.

Американски либерализъм

Американският либерализъм е политическо течение, произлизащо от класическия либерализъм.
По принцип американският либерализъм е анти–социалистически, когато под социализъм трябва да се разбира акцент на държавната собственост на основните средства за производство и дистрибуция, това е така защото американските либерали се съмняват в тези идеи и смятат, че те не дават възможност за наличие на политическа опозиция и че свободата може да съществува само там, където всички права в обществото са неотменни. Американските либерали не възприемат като реална възможността за управление социалистическата система. На едно с прагматизма и емпиричната основа, американската либерална философия възприема идеята, че значителното благосъстояние и равенството на възможностите може да бъде постигната чрез комплектност на бизнеса и липса на закостеняла и деспотична бюрокрация.

Известни представители

17 век

• Джон Лок
• Шарл дьо Монтескьо
• Джон Стюарт Мил
• Волтер

18 век

• Бенджамин Франклин
• Адам Смит
• Имануел Кант
• Томас Джеферсън
• Вилхелм фон Хумболт

19 век

• Алексис дьо Токвил
• Вернер фон Сименс
• Макс Вебер
• Алфред Вебер
• Теодор Хойс
• Захари Стоянов
• Стефан Стамболов
• Васил Радославов
• Петко Каравелов
• Драган Цанков
• Петко Славейков
• Константин Величков
• Тодор Икономов
• Симеон Радев
• Георги Странски
• Петър Пешев

20 век

• Карл Попър
• Джон Ролс
• Ото Граф Ламсдорф
• Ханс-Дитрих Геншер
• Андрю Моравчик
• Ралф Дарендорф

Основните принципи на либералната и неолибералната (интензифицирано либералната) философия са:
• Обществото е резултат от процеси, сред които най-значим и определящ е пазарът, чрез който се преразпределя богатството. Самото преразпределяне на богатствата обаче се отрича като цел, то е само резултат от процеса "пазар". Възприема се идеята, че пазарът е средството за постигане на съвършеното общество;

• Отрича се планирането във всеки смисъл - религиозен, етичен, утопичен. Обществото не трябва да има фиксирани цели, освен тези, които са резултат от процесите в него. (Обаче самият либерализъм представлява утопия, предвид настояването му, че извън пазара не трябва да съществуват никакви стоки и услуги - включително образование, здравеопазване, защита на околната среда, научни изследвания, охрана на труда, контрол по качеството на храните и питейната вода, опазване на реда и т.н.);

• На либерализма е присъщо противопоставянето на всички нелиберални общества, като последните се определят като погрешни (в последните години на мястото на Комунизма дойде Ислямизмът);

• Либерализмът допуска компромиси като нация, етнос, език и т.н., които се приемат за даденост;

• Либералите настояват, че либерализмът е "свобода", поради което не се изисква съгласие за налагането й (не може да се налага нещо присъщо). След Студената война много западни либерални демократи обаче са на мнение, че войната е справедливо средство за налагане на либерална демокрация;

• Класическите политически либерали отхвърлят идеята, че съществуват външни (неизменни) морални стойности. Те твърдят, че има само възгледи (мнения). Приемат, че тези мнения трябва да бъдат споделяни в публичното пространство и във формиралия се "пазар на възгледите" да се достигне истината (идеята, че до истината се достига в спора е по-стара от либерализма);

• Отхвърлянето на външните морални стойности намира формален израз в либералната идея за човешките права: и добрите и лошите хора имат еднакви права, които се прилагат с еднаква сила когато те извършват добри или лоши дела. Класическата либерална философия защитава свободата като ценност, дори и да не я наричат така. Като резултат на свободата се придава по-голяма стойност, отколкото на възприятията за добро и лошо;

• Либералите са убедени във формалната равнопоставеност между участниците в либералното общество, но преди всичко либералите вярват в разликата в способностите. По тази причина много либерали симпатизират на биологичните теории за неравенството. (Теориите за наследствените расови различия в интелигентността сега са много популярни сред американските неолиберали);

• Либералите се противопоставят на икономическата самодостатъчност дотолкова, че са убедени в правилността на войната за "отваряне на пазарите". (Най-известен пример е "Опиумната война");

• Основна фигура в пазарния процес е предприемачът - физическо лице, фирма или корпорация, - натоварен с призванието да откликне оптимално на пазарния натиск с максимална гъвкавост (в смисъл на преориентиране и преструктуриране на дейността според пазара). Настоява се за привилегирован социален статус на предприемача (противоречие с тезата "всички са равни"?).

Особености на неолиберализма, отличаващи го от традиционния либерализъм
*Основният стремеж на неолиберализма (възкресеният либерализъм) е да се интензифицира и разширява пазарът чрез увеличаване на броя, честотата, повторяемостта и формализацията на извършваните сделки. Като идеализираната цел би изглеждала така: свят, в който всяко действие на всеки човек представлява сделка, извършена в конкуренция с всеки друг човек и повлияваща всяка друга сделка; самите сделки ще се извършват за крайно малко време и ще имат неограничена повторяемост, 24 часа в денонощието.

• Акцент се поставя не толкова върху собствеността, колкото върху сделката;

• Стремежът е към максимизиране и диференциране на сделките (ако се илюстрира например със закупуването на чаша чай, то загряването на водата, добавянето на съставките на чая и лъжичката захар трябва да бъдат обект на отделно договаряне);

• Периодът на валидност на сделките (договорите) се намалява (вместо с неограничен срок, се сключват краткосрочни договори - годишни, тримесечни или месечни);

• Пазарът се интензифицира и чрез засилване на оценката и контрола на субектите на сделката (пример: измерването и разграфяването на все по-малки периоди от време и все по-детайлизирани операции на работното време и действията на работника);

• Пазарът се интнензифицира и чрез крайно детайлизиране и формализиране на обектите на сделките (например, вече могат да се продават не само цели артикули, не само дялове от тях, а дори само част от правата върху тези дялове и т.н.);

• Огромното нарастване на броя на сделките води и до силно повишаване ролята на цената на самите сделки по отношение цената на крайния продукт (някоя друга, по-глобана, сделка), което от своя страна увеличава ролята и значимостта на правните и финансовите институции, изпълняващи пряката роля на оценители и контрольори по сделките (това е очевидно противоречие с пропагандата за повече ефективност и по-малко бюрокрация при свободния пазар);

• Стремеж към увеличаване броя на конкуриращите се субекти, дори в рамките на една фирма или корпорация между отделите, или работниците в един отдел (терминът "employability" ("годност за наемане") е свързан с приемането, че всеки човек е длъжен да подреди живота си така, че да увеличава предимствата си на трудовия пазар - във всякакви измерения, включително и по-добър външен вид; възниква обаче и въпросът с хората, които са с понижени възможности за участие на трудовия пазар - например инвалиди в различна степен).