Станишев написал за 5 дни книжлето „Защото сме социалисти” и понеже 5 пари не дава за петимните да чуят някаква самокритична оценка българи, се разположи като „ 5 пари в кесия” на удобния пропаганден телевизионен диван. И от него ни съобщи на практика, че „ 5 пари не дава” за критики, съмнения и други несъгласия. Той си се харесва.
Щастлив е, че е счупил рекордите по бързо писане като за другари и другарки, които четат бавно, но за сметка на това-рядко ( или никога, ако се съди по илюстрациите на корицата на книжлето, които разчитат на политическата и историческа неграмотност на желаещите да получат автограф от автора на тази подигравка с фактологията) !
В централния новинарски блок на държавната телевизия, освен Станишев и неговата безцеремонност, се рекламираше едновременно и друг сюжет, който също не ми позволява да се направя на сляп. Това е сценката с др. Велислава Дърева. Тя прегръщаше, целуваше и потупваше с щастливо изражение пред телевизионните камери Сергей за партийния подвиг да опише кратко (но пък бездарно) в една брошура дългата история на левичарството, надарено в конкретния случай с… кражба на чужди авторитети-от поддръжника на републиканската партия в САЩ Мартин Лутър Кинг, обратно до баба Тонка, Райна Княгия и Христо Ботев. Че и палаво текстче беше оставена Дърева да прочете в най-гледаното време, от което зрителят научи нейното безценно мнение за Станишев, като за най-отрудения и изобщо-велик другар на чело на българската розова демокрация!
Покрай скандала с уволнението на водещия от „Нова телевизия” Коритаров, си мислехме, че най-лошото нещо на света за един журналист е да фамилиарничи със силните на деня. Пак сме се лъгали-отнасяло се е за Коритаров.Но за Дърева това не важи. Пък и тя не подлежи на уволнение-все едно да уволниш самата власт. Мандатът й е непоклатим-в прегръдките я на Сергей, я на Георги. Колчем сгафят, Велислава се пльосва на медийната амбразура да осмива с най-отровните си мазила критиците на властта.
На пръв поглед се разделихме със символите на комунизма. Премахнахме сърповете и чуковете от фасадите на подарената ни демокрация. Луканов ( кумирът на Дърева) нареди да демонтират дори рубинената звезда над партийния дом. А се оказва, че партийната емблема Дърева не просто демонстративно целува и прегръща по всякакви седенки Сергей и Георги, не само е висш социалист с претенции да защитава интересите на низините ( но е вечен антураж по върховете на властта), не само вдига истерични скандали на критиците на тази власт ( като германския колега Юрген Рот, когото посъветва да чете повечко, понеже се има за по-начетена от него) , но и минава за… независим журналист. Първа е на пропагандната амбразура, когато трябва да се подиграе на критиците на червените властелини. Прави го непрекъснато, злобно и напоително от страниците на в. „ 24 часа”, в сайта „ Всеки ден”-всеки ден и час, по радиостанции и телевизии, навсякъде, където й позволяват да бъде вездесъщ неофициален говорител на властовия интерес , но от уж „независими” журналистически позиции.
Само за пристрастия ли говорим? По-лошото е друго: Дърева поне играе ролята на „обикновения човек” ( макар и необикновено близък, направо уста в уста с управляващите), но нейният свят е населен с гъвкави елементи като Андрей Райчев, Кънчо Стойчев и други замогнали се от пледоарии в полза на бедните хитреци. Те, също като нея, са едновременно театрално възмутени от очевидните безобразия, като престъпността и корупцията, но и са оглушително гласовити в подкрепа на властта. А това е същата власт, която се е сраснала с корупцията и престъпността. Този номер-да гълчиш лошотията, но да браниш нейните покровители, си е корумпираща партийна защита на организираната престъпност и на не толкова организираната, колкото на хаотично повсеместната корупция, толерирана от същата тази власт.
Ама перото й било остро на Дърева, ще скочат да я защитят! Но ще се набодат на елементарната логика. Тъпо е да се правиш на „остро перо” , когато всъщност си партиен бодигард и като куче пазач браниш от критики любимата червена власт.
Това е като да си мутра с нежно лице и охранител на охранените властници, претендиращ да си Махатма Ганди, когато със съучастническата си демонстративна близост с управляващите поощряваш насилието и най-вече неговата безнаказаност-проблеми, които са станали общоевропейска болка с български адрес.
Това е все едно да претендираш да си политически вегетарианец, но и да си самоотвержен медиен закрилник на тлъстите хрантутници начело на държавата, които не пасат трева.
Ако имаше справедливост в България, Дърева щеше да бъде призната за съучастник и подстрекател в кампаниите на управляващите по налагане на тази червендалщина. А станишевият подпис под неадекватните исторически аналогии щеше да е автогаф с фатални политически последици за автора.