Ако перифразираме пролетарския поет Смирненски за възторга от червените ескадрони, от които светът бил „стреснат,трогнат, очарован” , червените са направо стреснати,но не и трогнати, а още по-малко-очаровани! Жълтите-също са прежълтели и със скърцане на зъби определят мярката на Брюксел като „прекалена”. А за Доган нищо не се знае, неговото не се губи и не се забелязва някаква вълнение откъм собствения вилает.
Точно както в стария виц, в най-старата партия са покрусени от очевидното: че им казват истината.” Как смеете”, обиждат се нашите управляващи другари и дори се карат на Брюксел, че е забелязал основния проблем на управлението в София и го е формулирал като липсата на напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
Не остана назад в разиграването на сценката с глигана и главнокомандващият ловец на Републиката Георги Първанов. Той моментално побърза да свали от рамото си глиганската…гигантската отговорност за това тройно управление, санкционирано след тройно предупреждение: най-напред бяха предупредителните сигнали в доклада на ЕК през пролетта, после замразяването на субсидиите през юли и сега дойде окончателната мярка, блокираща безвъзвратно 220 милиона евро за България.
Настана истински глигански слалом, лавиране между постове и препятствия при очертаващото се зимно спускане на икономиката надолу, което няма как да доведе до медали за „победителите” ( освен до онези, което президентът раздава като бащиния и които отдавна загубиха истинската си стойност поради тази причина)
На това тройно предупреждение към тройното ( му ) управление, бащата на триумвирата Първанов отвърна с прехвърлянето на „глигана” изцяло върху правителството. Президентът, който иначе умее гениално да мълчи ( за кризата в Кавказ го прави вече четвърти месец, само и само да не обиди Кремъл ако покаже съпричастност към евроатлантическата позиция), този път реагира светкавично. Да, формално той е прав да каже, че за спрените европейски пари отговорността е на правителството-именно изпълнителната власт, а не президентската институция взима управленските решенията( или не ги взима, макар да е наложително). Но, както вече казах, Първанов би могъл и да премълчи. Вместо това избра да се разграничи от другарите си-те я спечелят следващите избори, я не, а на него му предстои да лавира още три години на върха на държавата. Какво му пречи да „открие” глигана на рамото на Станишев и да изиграе ролята на строгия лесничей, макар всички да знаят и да помнят, че всъщност бракониерстваше по тъмна доба, акуширайки при раждането на тройната коалиция.
Властите така се засилиха да се надпреварват да се изненадват на лошия Брюксел, че са на път да изненадат…самия Брюксел. В тона на Станишев, който нарече новината „несправедлива”, се промъква непознат досега евроскептицизъм, който в още по-ясно форма е формулиран от Меглена Плугчиева: тя направо заплашва, казвайки, че решението на ЕК нямало да допринесе за продължаване на реформите. И това го казва същата Плугчиева, която беше пришита към правителството със специални пълномощия именно в отговор на европейските критики към корупционните практики в България. От нея се очакваше да демонстрира проевропейска линия на кабинета след уж „спасителна” за имиджа на правителството операция по прехвърлянето й от посланическия пост в Германия. Ако тя, най-високопоставения чиновник в държавата, натоварен с такива извънредни очаквания, ръмжи на ЕС, какво ли си мислят тогава за българския „европейски имидж някой” самите европейци?
Ама чакайте, ще каже някой, нима не е за поздравление фактът, че нашите политици проявяват характер и се зъбят на ЕС? Може и така да се каже. То и магарето проявява на моста характер. Но от къчовете му никога няма полза. Освен ако се срита с останалите добичета, задръстили прохода и освободят от себе си пътя на България напред. То май друга надежда за развръзка няма, освен „атовете” на властта сами да се сритат. В този смисъл европейският остен, колкото и да е неприятно да се признае, играе онази дисциплинираща роля,която би трябвало да изпълняват тук опозицията, медиите и гражданското общество. Само че „тройната коалиция” на тези три контролиращи безхаберието на управлението фактора не се състоя и ни остана само горепосочената (дано не е и горепросрочена) надежда.